Ден първи 

... Понякога разговорите ни започваха от нещо съвсем обикновено, а след няколко минути отново се връщаха към Рейки.

– Ти усети ли топлина по време на инициацията? – питах я аз.

– Усетих нещо, но още не знам как да го нарека.

– Може би не е нужно веднага да го наричаш.

– Това го казваш ти, а после ще ме питаш още десет пъти какво точно съм усетила.

– Просто искам да разбера.

– Ти искаш да разбереш всичко.

– Не всичко. Само повечето неща.

Тя се усмихваше, но знаеше, че в думите ми има истина.

Продължавахме да търсим информация, да гледаме видеа и да четем материали по темата. Интернет беше пълен с лични разкази — за инициации, усещания и промени. Някои говореха за силна топлина, други за мравучкане, видения, емоции или необичайно спокойствие; трети почти нищо не били усетили.

Колкото повече гледахме и четяхме, толкова по-ясно разбирахме колко различно преживява всеки човек този процес. И въпреки това в нас се появи едно странно усещане — все едно вече разбираме темата малко по-добре от хората, които никога не са се сблъсквали с нея.

Не бих го нарекъл превъзходство. По-скоро чувството, което идва, когато преживееш нещо лично и изведнъж започнеш да забелязваш колко много от разговорите са свързани с него. Преди можехме да подминем видео за Рейки. Сега спирахме, слушахме и търсехме познати нотки в думите на другите.
...