Ден първи

... Камбанката прозвуча, но не преместих ръцете веднага. Реших да остана още малко. Спомних си думите на Ани, че можем да отделяме повече внимание на определени места, ако го усещаме. В мен се появи мисълта, че тази област заслужава още време — дали интуиция или желание да продължа, не знаех, но нямаше причина да прекъсна.

После продължих. На няколко пъти поглеждах листа с позициите, което ме разсейваше. Всеки път, когато отварях очи, се връщах в познатия хол, към дивана, листа и музиката, а когато отново ги затварях, ми трябваха секунди, за да се върна в онова междинно състояние.

Постепенно започнах да се рея.

Видях земята от високо — не като пейзаж от самолет, а като усещане за движение над нещо огромно и живо. Под мен — гъста гора, която изпълваше почти цялото пространство. Отначало не бях сигурен какво виждам, но започнах да различавам плътността на дърветата и дълбочината на зеленото.

После забелязах оголено място — поляна, почти скрита сред дърветата. На нея имаше постройка.

Първата мисъл:

"Как има сграда толкова навътре в гората?"
...

... При следващата позиция картината се смени.

Оказах се дълбоко под вода.

Все едно съм в океан и гледам през стара маска за гмуркане — с едно голямо овално стъкло. Водата ми се стори мътна, но после разбрах, че просто така изглежда под повърхността — светлината е различна, цветовете са приглушени, всичко се движи бавно по свой закон
...